Преживяването на опасно или шокиращо събитие може да предизвика психично разстройство, наречено посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Когато някой има ПТСР, той може да преживее отново травматично събитие чрез кошмари, спомени или ретроспекции, което може значително да влоши психическото и физическото му здраве. Човек с това разстройство може да продължи да изпитва страх, стрес и тревожност месеци или дори години след като опасността е отминала.
Според Световната здравна организация, около 3,91% от населението по света ще преживее посттравматично стресово разстройство (ПТСР) през живота си – приблизително един на всеки 11 души. Това може да се случи на хора от всички възрасти, включително малки деца.
Какви са симптомите на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)?
Симптомите често са физически, психически и емоционални. Спомените за травматично събитие могат да причинят изпотяване и учестен пулс. Това може да накара човек да изкриви спомена си за събитието и дори да го накара да се самообвинява за него. Ефектите от посттравматично стресово разстройство могат да накарат хората да се изолират – особено от хора или места, които им напомнят за травмата им – което може да доведе до самота. Хората с това разстройство са изложени на риск от депресия, злоупотреба с вещества и суицидни мисли.
Други симптоми включват:
• Затруднено фокусиране
• Нервност и тревожност
• Трудности със заспиването или поддържането на съня
• Лесно се стрясква
• Трудност при усещане за щастие
• Чувство на напрежение, раздразнителност и недоверие
• Саморазрушително поведение, като употреба на наркотици или самонараняване
• Чувство за вина
ПТСР може да бъде диагностицирано при човек, който проявява симптоми, които пречат на ежедневието му в продължение на поне един месец. Въпреки че симптомите обикновено започват в рамките на три месеца след травматичното събитие, понякога те могат да се развият по-късно – дори години по-късно. Военните ветерани често са сред тези, които е вероятно да имат забавено начало.
Някои хора, които развиват симптоми на посттравматично стресово разстройство, ще видят как тези симптоми отшумяват в рамките на седмици. Други обаче ще продължат да преживяват травматичното събитие в продължение на месеци или години.
Какви са рисковите фактори?
Почти всеки човек ще преживее травматично събитие през живота си, което има потенциал да причини посттравматично стресово разстройство (ПТСР), но повечето от тях няма да развият ПТСР. Факторите, които увеличават риска от развитие на ПТСР, включват социални и генетични причини. Групите с повишен риск от развитие на ПТСР след травматично събитие включват хора:
• Които са преживели по-ранни травми, особено като деца
• С фамилна анамнеза за психични заболявания
• Които нямат социална подкрепа
• С анамнеза за злоупотреба с вещества
• Които избягват да говорят за травматичното събитие
• Които преживяват травматично събитие, причиняващо допълнителни стресови фактори, като например загуба на работа или дом или смъртта на близък човек
Как се лекува?
Има надежда за хората с посттравматично стресово разстройство: Много от тях ще се възстановят от това разстройство. Здравните специалисти предлагат ефективни лечения, които могат да им помогнат да управляват симптомите си и да се чувстват по-малко самотни и уплашени. Тези лечения включват:
• Терапия с разговориТерапията с разговор, наричана още психотерапия, може да помогне на хората да изградят стратегии за справяне и да променят начина, по който мислят за травматичното събитие.
• ЛекарстваЧесто използвани заедно с терапия с разговор, лекарствата могат да намалят тежестта на симптомите на посттравматично стресово разстройство. Тези лекарства може да изискват няколко седмици, за да подействат, и често са временно лечение.
Предлагат се и групи за взаимопомощ, които помагат на хората с посттравматично стресово разстройство да се срещнат с други хора, които също изпитват посттравматично стресово разстройство, като ги свързват със съвети, подкрепа и общност.
Ако вие или ваш близък страдате от посттравматично стресово разстройство, първата стъпка е да се свържете с вашия лекар или медицински специалист за оценка. Не страдайте мълчаливо – потърсете помощта, от която се нуждаете, за да се върнете към живота в настоящето.